Българското трудово законодателство определя случаите на прекратяване на трудов договор, при които работникът (или служителят) има право на парично обезщетение. Регламентираното обезщетение по чл.222 ал.1 от Кодекса на труда е вид обезщетение при уволнение или както популярно се нарича обезщетение съкращение. То е свързано не толкова с процедурата по прекратяване на трудовите правоотношения, колкото с положението на работника през първия месец след уволнението – дали е останал безработен през целия срок или е започнал нова работа.
Уволнението поради причини, различни от дисциплинарни, е добило популярност като съкращение. Задължението на работодателят за изплащане на обезщетение по чл.222 ал.1 от Кодекса на труда възниква при две условия. Първото е основанието за прекратяване на трудовия договор (свързано с чл.328 ал.1 от Кодекс на труда) да е съкращение, т.е. уволнение по една от следните причини:
- закриване на предприятието или на част от него;
- съкращаване в щата;
- намаляване обема на работа;
- спиране на работата за повече от 15 работни дни;
- отказ на работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение, в което той работи, когато то се премества в друго населено място или местност;
- заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност.
Второто условие е свързано със срока и размера на обезщетението и зависи от трудово-правния статус на уволненото лице. В член 222 ал.1 от Кодекса на труда е определено обезщетение за срок от един месец. Размерът на обезщетението се определя по един от следните два начина:
- когато лицето е останало без работа през целия срок, размерът на обезщетението е едно брутно трудово възнаграждение на база последния месец, преди уволнението;
- когато лицето е започнало работа, но тя е по-ниско платена, размерът на обезщетението е разликата до брутното трудово възнаграждение за последния месец, преди уволнението.
В същия чл.222 ал.1 е предвидена възможност с акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор, срокът на обезщетението да бъде удължен, а размерът – увеличен.
Обезщетението се изплаща след изтичане на срока по чл.222 ал.1 от Кодекса на труда. Оставането без работа се удостоверява с представяне на трудовата книжка. На основание разпоредбата на чл.9, ал.3, т.5 от Кодекса за социално осигуряване, този период се зачита за осигурителен стаж само при пенсиониране.
Периодът, през който лицата са били без работа и са получавали парично обезщетението по чл.222, ал.1 от Кодекса на труда, се зачита за осигурителен стаж, като се правят осигурителни вноски за фонд „Пенсии“ и Допълнително задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО). Осигурителните вноски се изчисляват и внасят върху полученото обезщетение, ограничено до максималният месечен осигурителен доход. Независимо по коя категория труд е работило лицето преди уволнението, вноските върху обезщетението по чл.222 ал.1 винаги са в размера, определен за фонд „Пенсии“ за трета категория труд. От същата категория труд се зачита и стажът.
Изчислението на осигурителните вноски за 2011 година зависи от някои нормативните параметри. Максималният месечен доход, до който се ограничава осигурителната база е 2000 лв. За родените преди 1 януари 1960 г. вноските за фонд „Пенсии“ се разпределят 10% за сметка на осигурителя и 8% за сметка на осигуреното лице. За родените след 31 декември 1959 г. осигурителните вноски за сметка на осигурителя са в размер 7.1% за фонд „Пенсии“ и 2.8% за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд, а за сметка на осигурените лица 5.7% за фонд „Пенсии“ и 2.2% за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд. Сумата върху, която са внесени осигурителни вноски, се включва при изчисляване размера на пенсията.
Върху сумата на изплатените обезщетения по чл.222, ал.1 от Кодекса на труда не се дължат здравноосигурителни вноски. За периода, за който се изплаща обезщетението, лицето е с прекратени правоотношения с работодателя и в случай, че не подлежи на здравно осигуряване на друго основание, трябва само да заплати здравноосигурителните си вноски.
За да бъде начислено обезщетение по чл.222, ал.1 в програмата ПАСОСС-Работни заплати 5 се прави следното:
- Лицето се въвежда отново в Кадрова информация, с вид осигурен 27. Попълват се дата на възникване на осигуряването (Дата на постъпване – началото на периода на обезщетение) и дата на прекъсване на осигуряването (Дата на напускане – краят на периода на обезщетение).
- В Типове Начисления се дефинира тип начисление (например „ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ЧЛ. 222 АЛ.1”: облагаемо за ДОО, необлагаемо за ЗО и облагаемо с ДДФЛ по таблица.
- Във фиша на лицето се създава вид начисление, например „ОБЕЗЩЕТЕНИЕ по чл.222 ал.1”, което е от дефинирания по-горе тип.
За всеки месец, в който се изплаща обезщетение по чл.222, ал.1 от Кодекса на труда, се подават данни с Декларация образец 1 „Данни за осигуреното лице“.
Обработката на обезщетението по чл.222 ал.1 е автоматизирана във версия 120323.2, описана тук.
